Опит
1K
0
0
Отново ли тъга?
Върви си.
Ти натъжаваш другите.
Не мен.
В абсурдното когато съм улисан
и в счупения от тревоги ден,
до оцеляването сложен,
от спомените изморен.
Ако можеш
ти други избери,
при другите иди
и направи за тях да се тревожа.
За прецъфтели цветове не дали плод
За празните гнезда
За къщите без покрив
Без живот
За казаното "не"
И съжалено "да"
...
Тъга, когато си отиваш
оставяй под черджето
метал от дланите изстиващ
- от моята врата ключето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
