7.12.2025 г., 20:46

Опит

55 0 2

Не, аз не съм онзи Атлас
и светът не крепя на моите плещи,
будя се точно в уреченият ми час
с мечти и кафе, по прежнему ведри.


Разлиствам всеки новораждащ се миг,
приет като предизвикателство ново.
Личността побеждава външния вид,
а действието надмогва кухото слово.


Старая се всеки ден, да живея така
с принадлежност към звука на живота,
с благодарност към неговата щедра ръка,
без упорство от ежедневната суматоха.


Ден след ден, превъзпитавам его и ум
все тъй подвластни на дребнавости скучни.
Възрастта води ме по личният друм
с усет премерен към радости нужни.


Каквото е трябвало, сътворих!
Каквото получих, благодарност отправям!
Човек се учи по пътя, докато греши!
А личният опит, непрестанно калява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...