Dec 7, 2025, 8:46 PM

Опит

  Poetry
56 0 2

Не, аз не съм онзи Атлас
и светът не крепя на моите плещи,
будя се точно в уреченият ми час
с мечти и кафе, по прежнему ведри.


Разлиствам всеки новораждащ се миг,
приет като предизвикателство ново.
Личността побеждава външния вид,
а действието надмогва кухото слово.


Старая се всеки ден, да живея така
с принадлежност към звука на живота,
с благодарност към неговата щедра ръка,
без упорство от ежедневната суматоха.


Ден след ден, превъзпитавам его и ум
все тъй подвластни на дребнавости скучни.
Възрастта води ме по личният друм
с усет премерен към радости нужни.


Каквото е трябвало, сътворих!
Каквото получих, благодарност отправям!
Човек се учи по пътя, докато греши!
А личният опит, непрестанно калява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...