22.01.2019 г., 17:43

Опит

778 0 0

Понякога пристъпвам в покоя

На своята изстрадала душа

Отблъсквам тишината след пороя

И мислите за моята вина.

 

Борбата за истината е жестока

И егото не иска да отстъпи

А истината за лаика е безока

Макар и принципите да пристъпи.

 

Животът е понякога коварен

Но всеки ден уроци ни предава

И въпреки, че ти се струва толкова нахален

Житейски опит без пари ти дава.

 

Граби с шепи и не питай

Защо на мене, как така

Благодари за всичко и опитай

Да разбереш си трудната съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...