Jan 22, 2019, 5:43 PM

Опит

777 0 0

Понякога пристъпвам в покоя

На своята изстрадала душа

Отблъсквам тишината след пороя

И мислите за моята вина.

 

Борбата за истината е жестока

И егото не иска да отстъпи

А истината за лаика е безока

Макар и принципите да пристъпи.

 

Животът е понякога коварен

Но всеки ден уроци ни предава

И въпреки, че ти се струва толкова нахален

Житейски опит без пари ти дава.

 

Граби с шепи и не питай

Защо на мене, как така

Благодари за всичко и опитай

Да разбереш си трудната съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...