12.05.2012 г., 21:02

Опит за хакерство

659 0 2

                                                          По действителен случай с Петя Божилова


Разбили са ми интернет-адреса.

„По дяволите!” - казвам си наум.

И вирус някакъв са ми натресли.

По хакерски и без да вдигат шум.

 

Научили са скритите ми тайни.

(Не са тъй скрити – щом са в Интернет!)

Приятели - случайни, неслучайни -

признавам ви: Не всичко е наред,

 

щом Интернет е кървава арена

на клюки, страсти, врътки и лъжи.

Ще се откажа (без да съм сломена!)

от Мрежата. Въобще не ми тежи,

 

че няма сутрин да първо да говоря

(преди и зъбите да си измия)

със „чичко Гугъл”, не със живи хора

и да отварям Скайп – не пощенска кутия.

 

Но ако някой  истински тъжи за мене -

че няма вест от много, много дати -

писмо да ми напише и да вземе

по  гълъбче „до вкъщи” да го прати. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хе,хе, браво на теб, Нинче!Ето това е творчески подход, от гадорията да сътвориш нещо, след което да остане аромат на усмивка.
    Между другото,много неприятно ми беше,не заради разкритите тайни(който иска лични тайни, чете в Откровения), а за това, че неволно „омърсих“ приятелите си. Повечето от тях обаче ми изпратиха такива мили отговори на извинението, че измиха цялата горчилка. А чичо Хотмейл преди една седмица ме увери, че шпионинът е елиминиран...до нов взлом и нов стих.
    Поздрави!
  • съвсем ми е "прясно" това преживяване, майсторски пресъздадено в стих и все пак... гадно е насилствено да изгубиш виртуалните си приятели
    Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...