Опит за хакерство
По действителен случай с Петя Божилова
Разбили са ми интернет-адреса.
„По дяволите!” - казвам си наум.
И вирус някакъв са ми натресли.
По хакерски и без да вдигат шум.
Научили са скритите ми тайни.
(Не са тъй скрити – щом са в Интернет!)
Приятели - случайни, неслучайни -
признавам ви: Не всичко е наред,
щом Интернет е кървава арена
на клюки, страсти, врътки и лъжи.
Ще се откажа (без да съм сломена!)
от Мрежата. Въобще не ми тежи,
че няма сутрин да първо да говоря
(преди и зъбите да си измия)
със „чичко Гугъл”, не със живи хора
и да отварям Скайп – не пощенска кутия.
Но ако някой истински тъжи за мене -
че няма вест от много, много дати -
писмо да ми напише и да вземе
по гълъбче „до вкъщи” да го прати.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
съвсем ми е "прясно" това преживяване, майсторски пресъздадено в стих и все пак... гадно е насилствено да изгубиш виртуалните си приятели
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Между другото,много неприятно ми беше,не заради разкритите тайни(който иска лични тайни, чете в Откровения), а за това, че неволно „омърсих“ приятелите си. Повечето от тях обаче ми изпратиха такива мили отговори на извинението, че измиха цялата горчилка. А чичо Хотмейл преди една седмица ме увери, че шпионинът е елиминиран...до нов взлом и нов стих.
Поздрави!