12 мая 2012 г., 21:02

Опит за хакерство

661 0 2

                                                          По действителен случай с Петя Божилова


Разбили са ми интернет-адреса.

„По дяволите!” - казвам си наум.

И вирус някакъв са ми натресли.

По хакерски и без да вдигат шум.

 

Научили са скритите ми тайни.

(Не са тъй скрити – щом са в Интернет!)

Приятели - случайни, неслучайни -

признавам ви: Не всичко е наред,

 

щом Интернет е кървава арена

на клюки, страсти, врътки и лъжи.

Ще се откажа (без да съм сломена!)

от Мрежата. Въобще не ми тежи,

 

че няма сутрин да първо да говоря

(преди и зъбите да си измия)

със „чичко Гугъл”, не със живи хора

и да отварям Скайп – не пощенска кутия.

 

Но ако някой  истински тъжи за мене -

че няма вест от много, много дати -

писмо да ми напише и да вземе

по  гълъбче „до вкъщи” да го прати. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хе,хе, браво на теб, Нинче!Ето това е творчески подход, от гадорията да сътвориш нещо, след което да остане аромат на усмивка.
    Между другото,много неприятно ми беше,не заради разкритите тайни(който иска лични тайни, чете в Откровения), а за това, че неволно „омърсих“ приятелите си. Повечето от тях обаче ми изпратиха такива мили отговори на извинението, че измиха цялата горчилка. А чичо Хотмейл преди една седмица ме увери, че шпионинът е елиминиран...до нов взлом и нов стих.
    Поздрави!
  • съвсем ми е "прясно" това преживяване, майсторски пресъздадено в стих и все пак... гадно е насилствено да изгубиш виртуалните си приятели
    Поздравления!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...