До болка чисто е небето
и няма облак, нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.
Денят потъна в мойте вени.
Сърцето ритъм ускори.
С невидими звезди засмени
просторът днес ме покори.
И в мене дързост се надигна
да литна в тези небеса.
Луната зад перде намигна,
зарадвана от чудеса. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация