5.10.2012 г., 10:54

Опит за летене

539 0 0

До болка чисто е небето

и няма облак, нито прах.

Запали слънцето кюмбето-

в очи лъчите му събрах.

 

Денят потъна в мойте вени.

Сърцето ритъм ускори.

С невидими звезди засмени

просторът днес ме покори.

 

И в мене дързост се надигна

да литна в тези небеса.

Луната зад перде намигна,

зарадвана от чудеса.

 

Изпратих горе мисълта си,

а аз останах тука тих.

Видях тогава пепелта си

и в нея себе си открих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...