Не съм те търсила, не съм те искала,
не знам защо дойде и от къде...
Дойде, за да объркаш смисъла
в часовника на моето сърце.
Дойде и ме накара да забравя,
научи ме отново да летя.
Припомни ми, че мога да мечтая,
да искам, да пулсирам, да горя.
Но този полет беше твърде кратък
и сам прекърши моите криле,
в краката си ме приземи със трясък,
и счупи обещаното небе.
Сега ще продължа да съществувам,
макар и без да мога да летя.
Понякога и будна ще сънувам,
че кацам върху твоята ръка.
© Зорница Петровска Всички права запазени