Опит за признание
ОПИТ ЗА ПРИЗНАНИЕ
Р. Чакърова
Няма никой, а още ги чувам -
гласове, гласове, гласове...
Не у мен - просто... те съществуват
в свои някакви, свръхсветове.
Свръхнаивно "изтърсих" си тайната,
но признатата лудост, говорят,
че била от не толкова крайните -
просто лудост, нормална за хора...
То... И хора почти не останаха,
значи - лудите също са "кът".
Луд от луд - като болест, прихваната
от кихАвица в студ и на път.
..............................................
... те говорят... (особено в сряда!)...
Но в неделя на църква мълчат
и се спускат по звездна ограда
над нормалния (сигурно...) свят.
Аз прошепвам (на себе си повече),
че е есен и има слана
и че всъщност съм луда от обич
като всяка нормална жена.
Гласовете замлъкват тогава...
И заключват килията с трясък.
Лудостта се смалява, смалява...
И преглъща поредния крясък.
Идва залез, вечерният вятър
безразлично прегръща всемира.
Слава Богу, дори и луната
този път не видя, че умирам...
Лондон, 17 октомври 2018
23:06
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
