RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)
180 100
18.10.2018 г., 12:54 ч.  

Опит за признание 

  Поезия » Друга
1649 7 9

ОПИТ ЗА ПРИЗНАНИЕ

Р. Чакърова

 

Няма никой, а още ги чувам -
гласове, гласове, гласове...
Не у мен - просто... те съществуват
в свои някакви, свръхсветове.

Свръхнаивно "изтърсих" си тайната,
но признатата лудост, говорят,
че била от не толкова крайните -
просто лудост, нормална за хора...

То... И хора почти не останаха,
значи - лудите също са "кът".
Луд от луд - като болест, прихваната
от кихАвица в студ и на път.

..............................................

... те говорят... (особено в сряда!)...
Но в неделя на църква мълчат
и се спускат по звездна ограда 
над нормалния (сигурно...) свят.

Аз прошепвам (на себе си повече), 
че е есен и има слана
и че всъщност съм луда от обич 
като всяка нормална жена.

Гласовете замлъкват тогава... 
И заключват килията с трясък. 
Лудостта се смалява, смалява... 
И преглъща поредния крясък.

Идва залез, вечерният вятър 
безразлично прегръща всемира. 
Слава Богу, дори и луната 
този път не видя, че умирам...

 

Лондон, 17 октомври 2018
23:06

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??