1.04.2018 г., 14:24

Опит за съвършенство

649 0 0
  1. Опит за съвършенство

Розовият цвят

посипал пътя ми напред,

неземен, смайващ аромат

по моите пътеки,

букет в необяснимия портрет,

неотразена гама в чуден свят,

килим със багрите

на съкровените мечти,

с дъха на непознат зефир,

с цвета на всичките вълшебства

и на всичкото почти,

изпълнило душа и дух

във необятния духовен мир!

 

В миг забравил

бурите и ураганните порои,

в секундите оставил

страха зад стиснатите зъби,

съмнението в собствени устои.

 

Изкачване ли е това

със лекотата на мъдрец

след тежки безпокойства,

обвинителни слова,

прозрения безброй

и дълъг път на мисълта

във лутания, лабиринти и завои?

 

След всяка крива стъпка

ставам с нова сила

след падане внезапно

извирам все по жив,

провирам се нагоре

по отредениете ми стъпала

към моето небе и ето,

ето хоризонтът, който търся,

зашеметяващ във безкрая,

огромен, удивителен, красив!

 

Това е прероденото във мен,

това е непознат, невероятен вятър,

в зората на очакваното утро,

с широките очи, отворени

от жаждата за нов

и истински настъпващ ден!

 

гр. София

08.11.2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...