Опитах се...
Опитах се да те забравя, но не мога,
животът с теб остави ми следи
кървави в душата и от болка
омразата ти ми тежи.
Опитах и да ти простя,
но нещо не ми позволява,
покой от твойте злини
сърцето е решено да не дава.
В диалог със него дискутирам
за прошка, но не става,
ранено е и го боли,
отказва вече да прощава.
А разумът е склонен да прости,
нали така е отредено,
нали стреха една ни приюти
от десетилетия в семейство?
Но сякаш избледняха добрините,
от спомена все повече горчи,
не сбъднахме със теб мечтите,
рънявахме се до сълзи.
Сега не знам дали си струва
компромисен, шаблонен вариант,
едва ли ще последва друго,
освен тъга и мал шанс.
Изчерпани и уморени,
все още покрива делим,
но с хляб и ложе разделени,
за любовта и двамата скърбим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
