Опитай
Дай ми шанс, един макар,
да пия пак от твойта гръд- нектар!
Да целувам устните ти - жива пролет,
да усетя пак душевния си полет!...
Дай ми шанс! Защо избяга?!
Ти си дълго чакана награда,
за дните ми човешки,
за хилядите ми успехи, а и грешки!
Дай ми шанс! Моля те върни се!
Към мене тихо обърни се
и ела в прегръдките ми - дом,
ела красавице любима!
А аз за теб ще бъда крепост,
и меч ще бъда остър, безпощаден,
и на тежката ти горест,
ще бъда лечение и цяр!
Прегърни ме! Отпусни се!
позволи си!...
Усмихни се. Довери се!
Помисли си!
Аз съм тук за теб,
ти знаеш!
Помечтай със мен,
щастието си опитай да познаеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
