Опитай
Дай ми шанс, един макар,
да пия пак от твойта гръд- нектар!
Да целувам устните ти - жива пролет,
да усетя пак душевния си полет!...
Дай ми шанс! Защо избяга?!
Ти си дълго чакана награда,
за дните ми човешки,
за хилядите ми успехи, а и грешки!
Дай ми шанс! Моля те върни се!
Към мене тихо обърни се
и ела в прегръдките ми - дом,
ела красавице любима!
А аз за теб ще бъда крепост,
и меч ще бъда остър, безпощаден,
и на тежката ти горест,
ще бъда лечение и цяр!
Прегърни ме! Отпусни се!
позволи си!...
Усмихни се. Довери се!
Помисли си!
Аз съм тук за теб,
ти знаеш!
Помечтай със мен,
щастието си опитай да познаеш!
© Добромир Иванов All rights reserved.
