Опитомено лято
Обичам те лято, обичам,
а поводи - толкова много,
свободна в полето да тичам,
да падна в ръжта в изнемога,
в сеното да спя под звездите,
щурци да ми пеят приспивно,
да крача без дъх по браздите,
в небето да пратя хвърчило,
светулки да вият венчето ми,
и като самодива съща,
лудо да любя момчето ми,
разгърдено да го прегръщам...
Накрая, с мастика и бира,
горещо, любовно и синьо,
с китари и гръм се прибираш.
Но връщаш се всяка година!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тани Анани Всички права запазени
