Опитомяване на опърничавите
Някога била е хубавица,
преди половин живот човешки.
Младост споделила с ученици,
правила и още прави грешки.
Интригуван, пъхам телефона
под чина, издраскан със обяви.
Ще позяпам странната персона,
дръзнала пред нас да се изправи.
Я, какъв чешит, не се страхува
ковид да не пипне, рецитира.
Всъщност не, разказва и тълкува,
пука ѝ, че я апострофират.
Чак забравя, кой ѝ е насреща,
зиро усет "самосъхранение".
Ще я потопи вълна гореща
и ще я изпратим към забвение.
Вярно, нещо ново ни смущава.
Май сме важни, ако и сърдити.
Никой вкъщи тъй не се вживява,
с нас да си товари тежко дните.
Виждам и усмивки сред тайфата,
а следеше зорко за преписване.
И оценки шарени в графата,
двойките оправихме чрез мислене.
Дяволица или даскалица,
не е от съществено значение.
Питомни сме блудните душици,
жадни за успехи чрез учение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
