Да мога, като амазонка да препусна
насред глъчката и неспирния тропот
и така опиянена да съм, да допусна,
от вино, носещо името „живот“.
От истинската му мъдрост, да отпия
и почерпила от това опиянение,
вечните му тайни, без страх, да разкрия.
Успея ли – там ще е моето спасение...
Тогава, в очи блестящи ще се огледа
мигът вълшебен – обречено единствен
и щастието в тях, доволен ще погледа,
а после тихо ще се смали до спомен. ...