Jul 15, 2017, 8:36 PM

Опиянение

  Poetry » Other
952 0 0

Да мога, като амазонка да препусна

насред глъчката и неспирния тропот

и така опиянена да съм, да допусна,

от вино, носещо името „живот“.

 

От истинската му мъдрост, да отпия

и почерпила от това опиянение,

вечните му тайни, без страх, да разкрия.

Успея ли – там ще е моето спасение...

 

Тогава, в очи блестящи  ще се огледа

мигът вълшебен – обречено единствен

и щастието в тях, доволен ще погледа,

а после тихо ще се смали до спомен.

 

Във виното, с името „живот“ наречено,

се крие това, което иска душата.

За да се сбъдне, каквото е предречено,

аз ще пия на бъдните ми дни от чашата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

NovelaDenarova

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...