Да мога, като амазонка да препусна

насред глъчката и неспирния тропот

и така опиянена да съм, да допусна,

от вино, носещо името „живот“.

От истинската му мъдрост, да отпия

и почерпила от това опиянение,

вечните му тайни, без страх, да разкрия.

Успея ли – там ще е моето спасение...

Тогава, в очи блестящи  ще се огледа

мигът вълшебен – обречено единствен

и щастието в тях, доволен ще погледа,

а после тихо ще се смали до спомен.

Във виното, с името „живот“ наречено,

се крие това, което иска душата.

За да се сбъдне, каквото е предречено,

аз ще пия на бъдните ми дни от чашата.