25.11.2008 г., 17:09

Оплакано в поетично отклонение

644 0 1
И бих се разплакала в нощи нечакани,
но тебе бих чакала зими наред.
В години помръкнали няма чувства заглъхнали
и сякаш, че вчера вселената свърза ме с теб.
И снежинки омагьосани, до диабет захаросани,
заскрежават фонтани и топят се в чужди реки.
Не ме карай да рисувам думи в поетични отклонения,
не е нужно да превръщаш любовта ни в извинения.
Да я изживеем без предварително погребване.
После, щом трябва, замини.

25.11.2008г.
гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...