25.11.2008 г., 17:09

Оплакано в поетично отклонение

646 0 1
И бих се разплакала в нощи нечакани,
но тебе бих чакала зими наред.
В години помръкнали няма чувства заглъхнали
и сякаш, че вчера вселената свърза ме с теб.
И снежинки омагьосани, до диабет захаросани,
заскрежават фонтани и топят се в чужди реки.
Не ме карай да рисувам думи в поетични отклонения,
не е нужно да превръщаш любовта ни в извинения.
Да я изживеем без предварително погребване.
После, щом трябва, замини.

25.11.2008г.
гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...