Опомнила се
Отново син... Саминка сред мъжете
ще си остане, Боже, занапред...
Сълзите я задавиха и двете
очи помръкнаха от жребий клет.
Притиска до гърдите си синчето,
припява кротко, милва го с ръце,
целува го гальовно по челцето.
Помоли се късмет да му даде
промисълът, от женската ú роля
несправедливо отклонил глава...
Отърси страхове, напъна воля,
изправи за пореден път снага.
Едничка на сърцето горест тиха
се спотаи и дълго я боля,
а грижите усмивката изтриха,
реки от сълзи майчини проля...
Докато срещна без рожба женица,
лишена от гугукащ детски смях,
и в църква весден пали ѝ свещица,
смирена да изкупи своя грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
