Paur (Симеон Дончев)
336 2667
18.07.2007 г., 16:13 ч.

Опора (Право Огледало) 

  Поезия
914 0 3

Опора

Всеки път едно и също.
Всеки път боли.
Дали борбата за насъщен
оправдава нашите сълзи?

Дали децата ни, големи,
израснали без топла длан,
ще разберат какво за мене
са значили и значат? Там.

Че всяка тяхна Не Сполука
отваря рани вътре в мен.
Че щом на вратнята почукат,
изгрява слънце в моя ден.
*
Едва ли знаят. Откъде ти?
Порасналите ни деца
живеят Своя, светъл трепет,
забравили ни в есента.

Опора някаква, далечна.
Там, чак в  Десетата страна.
Така било е. Да е вечно!
Бащата е затуй Баща!
*
Уж различно, но е същото -
всеки път боли...

7 Юли 2003, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??