Опора (Право Огледало)
Опора
Всеки път едно и също.
Всеки път боли.
Дали борбата за насъщен
оправдава нашите сълзи?
Дали децата ни, големи,
израснали без топла длан,
ще разберат какво за мене
са значили и значат? Там.
Че всяка тяхна Не Сполука
отваря рани вътре в мен.
Че щом на вратнята почукат,
изгрява слънце в моя ден.
*
Едва ли знаят. Откъде ти?
Порасналите ни деца
живеят Своя, светъл трепет,
забравили ни в есента.
Опора някаква, далечна.
Там, чак в Десетата страна.
Така било е. Да е вечно!
Бащата е затуй Баща!
*
Уж различно, но е същото -
всеки път боли...
7 Юли 2003, Ломбо Есте
© Симеон Дончев All rights reserved.
