Желая те жестоко, а не бива!
Не ми излизаш просто от ума.
Страст опорочена ме облива!
Вина тъй плахо доловима.
Страхувам се да те погледна.
Ала всичко в мен бушува.
"Иди при него - той те жегна".
Сърцето ми за теб бълнува.
Спри ме - зная, че е грешка!
Стискам зъби и така боли...
Съдба, защо си тъй зловеща?
Сърцето над ума се извиси!
© Елена Мирчева Всички права запазени