3.03.2012 г., 7:46

Оптимистична елегия...

677 0 2

Оптимистична елегия...

 

                          Аз искам да те помня все така

                          бездомна, безнадеждна и унила...

                                            Димчо Дебелянов

 

... Не искам да те помня с Есента

и с болката, в очите ти стаена,

и във ръце с увяхнали цветя

как махаш на прощаване към мене!..

 

На сълзите горчилката едва

преглъщаща как тръпнеш прималяла

и думите как търсииш за това,

че те убива нашата раздяла...

 

Знам, трудно е да бъдеш оптимист-

и Слънцето не смогва във мъглата!..

И Есен е, и Вятър поривист

безмилостно забрулил е листата...

 

... О толкова несвършени неща

във Времето, което ми остава,

но тъй абсурдно дълга е нощта,

а дните толкоз бързо окъсяват!...

 

Нощта понеже тегли ме навън,

а пък денят все в грижи е улисан-

да скитам нощем, даже и на сън,

навярно лунатично съм орисан!..

 

... Делириум внезапно осъзнат

повежда ме по странните пътеки

в страната на измисленият Свят,

която недостъпна е за всеки...

 

Там всяка зле прекършена Любов

ще затрепти очакващо-тревожно,

а Вятърът задухал с порив нов

да я люлее дълго е възможно...

  

И пак Животът с радост окрилен

на приказка красива да прилича,

на приказка безкрайна всеки ден:

така еднаква, толкова различна!..

 

Ти искаш ли през сълзите сега

на Приказката да изслушаш Края

и в тая безнадеждност на Мига

за малко и дори да помечтаем?..

 

... Там никога не ще се разделим,

в ръцете ти цветята ще са свежи,

на утрото във призрачният дим

зората с палав нимб ще те бележи...

 

И грабнати внезапно от Страстта,

ако ми кажеш пак, че ме обичаш:

ще го усетя с тръпката в плътта ти

и в трудността, с която го изричаш...

 

Ще се прегръщаме във утринта

в градините със „белоцветни вишни”,

ще тичаме в полета със цветя,

ще те целувам зад ушите скришно,

 

а Вятърът във твоята коса

неукротим на воля ще играе...

 

...И възрастните вярват в чудеса,

разбираш ли: обичам те!..

                                                Това е!..

 

15.12.2011.        д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Две стихотворение едно до друго - днес си щедър, докторе. Коментарите са излишни. Твоята реплика на Дебелянов е подкрепена с много чувство, особено близък ми е оня лек намек, че всички видения са в миналото, а мечтите на настоящето са само мъгла. Поздрав от Дунава!
  • МНого ми хареса

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...