16.03.2016 г., 23:42

Оптимистично

681 1 0

 

Размисли по повод честването на

 03.03.2016 г. на вр.Шипка.

 

Българийо, започваш да възкръсваш,

навред се веят твоите знамена

и с тяхното плющене възвестяваш,

с безродните, че влизаш във война!

 

Във робско време смирен роб не беше,

към свободата гледаше напред

и с вярата във бъдното вървеше

и знаеше, ще дойде твоят ред!

 

На Шипка се качихме днес  сплотени

от  вярата във българския род,

от правотата своя вдъхновени

и с устрема към по-добър живот!

 

А знаехме единството е сила,

и българското знаме ни зове,

че българската кръв е победила

тиранството през всички векове!

 

Че важна е за нас земята свята

земята на великите деди,

които ни предадоха мечтата

през времето,която ги води!

 

Мечтата за държава на народа,

свободен,героичен, вдъхновен,

държава,силна,справедлива,горда

уверена във утрешния ден!

 

Ще ометем безродни политици

продажни учени и врагове

Ще стегнем здраво нашите редици,

България за битка ни зове!

 

Не ще оставим нашите герои,

те смело ще ни водят все напред!

Ще пазим зорко ценностите твои,

в света ще ги разпръскваме навред!

 

Защото тоя свят голям е грешен,

изпълнен със омраза и беди

и трябва му сега лечител спешен,

та дяволския род  да победи!

 

13.03.2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...