2.08.2017 г., 9:42

Оптимизъм

353 0 1

Някой ден, някой ден ще сме силни

да обърнем съдбовно света,

да се върнем при първия извор,

утолявал ни с капки роса

 

по напуканите ни устни.

Някой ден, нещо в нас променил,

ще се върнем. Дали ще ни пуснат?

Катинарът ще бъде изгнил.

 

През ръждясалите решетки

и с прорасла до пояс трева

ще го зърнем, но как ще го стигнем

да отпием отново вода?

 

Някой ден, някой ден търпеливи

ще приседнем в последния час,

неочакващи и спасили

само спомен за извора в нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Извора е в нас. Защо да чакаме някой ден? Може да се нуждае от почистване, но... Поздрав! Хубава тема и хубав стих.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...