Оптимизъм

Aug 2, 2017, 9:42 AM

Poetry

167 0 1

Някой ден, някой ден ще сме силни

да обърнем съдбовно света,

да се върнем при първия извор,

утолявал ни с капки роса

по напуканите ни устни.

Някой ден, нещо в нас променил,

ще се върнем. Дали ще ни пуснат?

Катинарът ще бъде изгнил.

През ръждясалите решетки

и с прорасла до пояс трева

ще го зърнем, но как ще го стигнем

да отпием отново вода?

Някой ден, някой ден търпеливи

ще приседнем в последния час,

неочакващи и спасили

само спомен за извора в нас.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-08-02T19:45:11+03:00

Извора е в нас. Защо да чакаме някой ден? Може да се нуждае от почистване, но... Поздрав! Хубава тема и хубав стих.