Aug 2, 2017, 9:42 AM

Оптимизъм

  Poetry
352 0 1

Някой ден, някой ден ще сме силни

да обърнем съдбовно света,

да се върнем при първия извор,

утолявал ни с капки роса

 

по напуканите ни устни.

Някой ден, нещо в нас променил,

ще се върнем. Дали ще ни пуснат?

Катинарът ще бъде изгнил.

 

През ръждясалите решетки

и с прорасла до пояс трева

ще го зърнем, но как ще го стигнем

да отпием отново вода?

 

Някой ден, някой ден търпеливи

ще приседнем в последния час,

неочакващи и спасили

само спомен за извора в нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Извора е в нас. Защо да чакаме някой ден? Може да се нуждае от почистване, но... Поздрав! Хубава тема и хубав стих.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...