Стисни зъби човеко, и се дръж!

Зимата все някога ще свърши.

Не позволявай в тишината на света,

духът ти несломим да  се прекърши...

Стисни зъби човеко,

ти си смел!

Мечтите все някога ще ги пребъде.

Знам, че ти се струва невъзможно точно днес,

ала не забравяй... има утре.

Стисни зъби човеко! И се дръж!

Зората погледни как ярко свети.

Не позволявай блясъкът на другите,

твоя собствен блясък да засенчи.

Уникален си,

това помни.

Индивидуален - също.

И нищо, че днес небето е обрамчено с мъгли,

и липсва топлината в къщата ти,

Ти помни, ще дойде онзи ден,

когато буен пламък в душата ти ще лумне.

И пак с криле... отново прероден,

ще полетиш... със мисълта "да бъдеш."

© П. В.