23.07.2007 г., 10:50

Опустя земята без Светлана

785 0 10
 

Опустя земята без Светлана.

В тези жеги - да ни изостави!!!


Дали не замина за чужбина,

или във морето се удави?!


Толкова дълбоко да ни липсва -

няма вече кой да ни разсмее!


А Ангар се поболя без нея,

и за стари брястове прописа!


Трябва SMS да й се прати:

дето и да е, да се завърне!

Че е тъжно на света без нея,

че  без нея сайтът ни посърна!


Да се върне, пак да ги запуска

всеки ден, искрящи от веселие:

може нощем късно, след вечеря,

може сутрин рано - пред  закуска!


И Ангар не тъжно да въздиша,

а за млади бОрчета да пише!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз получавах сведения, че други, няма да споменавам имена, да не стане клюка, са се грижили за хубавото настроение тук. Казвала ли съм ти, че те обичам? Намислила съм ти изненада. Скоро ще ти искам ръката или крака, само се чудя кое ще е по-така, нестандартно, в мой стил.
  • Така е,опустя земята без нея!!!
    Поздрав за стиха,Ангар!
  • И аз все поглеждам дали не се е появила, но...
    Ще чакаме колкото е необходимо, само да си дойде.
    Поздрави и за двамата!
  • Липсва, разбира се, само как липсва!
    Всички я очакваме! А ти - настрой се на иглолистна вълнá!
    Поздравче!
  • И Светлана
    и Ангар

    вършат достойното дело- да ни усмихват.

    благодАрим*

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...