Орех
С междупръстията
на слънчевия си
сплит
целувам
всяка
твоя
гънка
отвътре
разтваряща
се в орехова
черупка
и пропукваща
надигащите се
спазми
на прилива
в слепоочията
издълбавайки
всяко
едно
препятствие
до твоя зов...
и бавно
се отлива
до началото...
от повърхности
разголващи
мистериите
до недрата
изливайки се
отново
в изворите
на ЖИВОТА...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Пеев Всички права запазени
