Безсмъртната любов не се разказва.
Прашинка бях в студената вселена
и, люспест, изгревът със златна пазва
привика ме от него да зачена.
Наля ми вино в слънчеви бокали
и сряза по средата две смокини,
Затръшна ме в росата и подпали
от зрелост натежалите лозини.
Игриво небосводът се разбъбри,
развърза се езикът му тържествен.
И тънките му розолисти фибри
разплетоха над нас дъждовни мрежи. ...