yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
28 янв. 2015 г., 22:58  

Орехова ядка 

  Поэзия » Любовная
805 0 15


Безсмъртната любов не се разказва.

Прашинка бях в студената вселена

и, люспест, изгревът със златна пазва

привика ме от него да зачена.

 

Наля ми вино в слънчеви бокали

и сряза по средата две смокини,

Затръшна ме в росата и подпали

от зрелост натежалите лозини.

 

Игриво небосводът се разбъбри,

развърза се езикът му тържествен.

И тънките му розолисти фибри

разплетоха над нас дъждовни мрежи.

 

Ръмя навън – по-ситно от мъниста.

Тъй макове разсипват с пълни шепи

от семето си – пиперливо и сребристо,

и после в мислите до лудост шепнат.

 

Аз знам, че стихват всички листопади.

Но в мене зрее ядката на орех.

И щом разлисти тъмните си страсти,

дано за тази обич поговори.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Eva55 (Евелина Стоянова)
  • Благодаря, stoyna (Стойна Димова
  • Честито награда, Валя!

    Светли празници!
  • Безсмъртната любов не се разказва.
    Прашинка бях в студената вселена
    и, люспест, изгревът със златна пазва
    привика ме от него да зачена.

    Наля ми вино в слънчеви бокали
    и сряза по средата две смокини,
    Затръшна ме в росата и подпали
    от зрелост натежалите лозини.

    Игриво небосводът се разбъбри,
    развърза се езикът му тържествен.
    И тънките му розолисти фибри
    разплетоха над нас дъждовни мрежи.

    Ръмя навън – по-ситно от мъниста.
    Тъй макове разсипват с пълни шепи
    от семето си – пиперливо и сребристо,
    и после в мислите до лудост шепнат.

    Аз знам, че стихват всички листопади.
    Но в мене зрее ядката на орех.
    И щом разлисти тъмните си страсти,
    дано за тази обич поговори.


    !!!
  • Прочитът ми достави удоволствие.
  • Краси, аз и не твърдя, че ти твърдиш.
    Аз виждам нещата по този начин и ми беше любопитно (като прочетох коментара ти) ти как ги възприемаш, дори и само заради това, че жените и мъжете имат различни възприятия и интерпетации.
    Благодаря ти за отговора, но ми се струва, че той би бил валиден за всеки два стиха на сходна тема. За мен поне така стоят нещата
  • "Безсмъртната любов не се разказва."
    Не се променя и не се измисля
    Тя е усещане (и често е заразно)
    Едно неуловимо дълго вдишване...

    Благодаря за удоволствието от прочита, Валя!
  • "Безсмъртната любов не се разказва.
    ...

    Аз знам, че стихват всички листопади.
    Но в мене зрее ядката на орех.
    И щом разлисти тъмните си страсти
    дано за тази обич поговори."

    Много е добро стихотворението ти, Валюша!
    Хубав ден!
  • Ена, не твърдя че някой е взаимствал нещо от някого. Сходство намирам в олицетворенията - приписването на човешки качества на неодушевени предмети. Например, вятър който тъгува, пищи, разлюбва канари, проклина живота, небосвод с тържествено развързан език, изгрев от който може да се зачева. Това са красиви небивалици, които много се ценят. Между другото, метриката съвпада - ямб. И в двете няма мъжки рими.
    Другото е безсмъртието, цикличността на живота/любовта ("безсмъртната любов", прашинка - зачеване - разпъпване - семена - листопади и една орехова ядка съхранява паметта за всичко това и възможнастта да го пресътвори. Аналогично в другата творба - "обич, пратена отгоре" = "безсмъртна любов", двама старци и старото дърво (да, тук е различен похватът) поглед към миналото (младостта) и накрая по една тънка нишчшца животът (любовта) се прелива в две орехчета от които ще се възпроизведе. Вярно, тук има кръгова композиция, кандилцето отваря и затваря рамката. Надявам се, нямаш нищо против да сложим знак за равенство между живот и любов. Защото Бог е Любов, но е още и Път, Светлина и Живот. Ще припомня че има песен на Лили Иванова по текст на Д. Дамянов "Любовта е живот", ако не ти е до библейски цитати.
  • „maistora (Красимир Тенев): 29-01-2015г. 14:27
    Впечатляващи образи и картини! Красиви олицетворения!
    Има известна кореспонденция със стихотворението на Ивелина Никова
    ОРЕХ ЗА ДВАМА...„

    Къде точно я видя, Краси?
    Според мен са съвсем различни и самобитни стихове, с различни идеи, различен заряд и носят различни послания.
  • Впечатляващи образи и картини! Красиви олицетворения!
    Има известна кореспонденция със стихотворението на Ивелина Никова
    ОРЕХ ЗА ДВАМА

    Пищи в комина тъжен вятър,
    разлюбил канари, гори, полета.
    Едно кандилце в планината
    за двама старци тихо-мълком свети.
    Мълчат, делят вода и залък –
    коматче хляб, торбичка с орехи
    и по черупките им малки
    разчитат обич, пратена отгоре.
    И спомнят си отново ореха,
    саден отдавна в друго, младо време,
    и колко пъти му говореха
    небето с слоните си да превземе.
    Израсна той, звездите стигна,
    по клоните му птици пееха.
    Добавяше се гривна подир гривна,
    до него влюбени старееха.
    Затрупват преспи днес дървото,
    царува люта зима в планината,
    проклина вятър пак живота
    и вместо чан разсича тишината.
    По тънка нишчица на паяк
    се спуска нощ, дълбока като рана.
    Кандилцто мъжди в безкрая
    за двама старци с орехчета в длани.
  • Велика поезия!!!
    Ето, такава поезия като тази, трябва да се чете!
    Истинска наслада за ума и душата.
    Винаги съм се възхищавала на хората, които я могат!

    Въздъх...

    Благодаря ти!!!
  • Прекрасен стих!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много красиво, мъдро, истинско и емоционално.Прекрасен стих!
    Поздрав за талантливо сътвореното стихотворение!Хубав ден!
Предложения
: ??:??