Е, това е, свърши,
край,
прекрасно беше, но
уви,
животът не е само
Рай
и сбъднати мечти!
Аз приказка една ще ви
разкажа,
по пътя после ще
вървя,
защото и мечтите
даже
могат да те
наранят!
Живяла нявга волна
птица.
Дарявала света с
любов,
а нейната изстрадала
душица
мечтаела за
благослов!
Видяла нейде в
синевата
орел високо да
кръжи.
Решила "той ми е
съдбата"
и хукнала към него
да лети.
Забравила за всичките
несгоди
летяла тя към своя
Рай,
незнаеща какво ще я
споходи
и че лети към неизбежния
си край!
Орелът вече забелязал,
че плячката сама
към него без
боязън
издига се
в нощта.
И поглед вперил в
птицата безумна
решил орелът да си
поиграй
със плячката си
неразумна,
преди да сложи на
живота край.
И нейде горе
във небето
танцували са ден
и два,
без капка жалост
във сърцето
играел си орелът
ей така.
А после,
всеки знае края -
неравностойна битка е
това,
птичка малка е,
не знае,
че за орела само е
храна!
Поуката е ясна и в живота,
когато птица си, дори добра -
далече бягай от орел самотен,
за да не станеш му Храна!!!
Мариана Василова
© Мариана Василова Всички права запазени