Вчера имах неблагоразумието да напиша под моята отдавна писана "Мъчна песен" , че я посвещавам на който я иска. Беше донякъде опит да се откъсна от нейното звучене, споделяйки я с приятели. В многострадалните ми опити да кача музикално клипче, съм заключила гласуването, с което съм засилила драматизма без да искам. Съжалявам, приятели, и отново се извинявам (не че още не изстрадвам това стихче). Реакцията ви беше изключително топла и разплакваща ме. Почувствах се виновна. Но реакцията на един млад поет ми отнесе душата. Беше написал "Приемам твоята песен! Ники." Сигурно се досещате, че ридах с глас. После посетих профила и стиховете му. Повярвайте ми, това 17 годишно момче е роден поет. Не зная по какви причини се чувства жестоко наранен, но стиховете му са чиста проба поезия. Е, някъде се е поолял от ярост, но все пак прозира талант. За неговата наранена, но съпричастна към чуждото страдание душа, написах това стихотворение. Малко е недодялано, но е искрено. За тебе, Ники - с искрена обич и възхита! Ако някой от откровенци го познава, да го целуне от мое име! Весела ЙОСИФОВА
Орфей, ти спаси Евридика
Посвещавам на Ники - Безкомпромисен (Никой)
В огледалото на мъчната ми песен са се отразили огледално наранените ти чувства. Тъжна и положена във думи те докоснах и взривих отново незабравено от теб пропуснато. Посоките сменили са от ужас нормалните си траектории - Югът е станал северен, Изтокът в залез се е превърнал. Някой до теб стенеше, някой като теб ридае с широко отворено гърло. Едно натрошено кресчендо до спазъм крещеше за помощ. И смутен, написа веднага: "Приемам тази твоя песен!" И за първи път тук сложи името си - Ники. Отмъкна ми душата, поете, облече я в светлина и сълзи. Дъхът ми отнесе, Спасителю - дишах на пресекулки. Окъпа ме с Орфееви песни. Приятелю, ти спаси Евридика. Изтръгна я от подземието на Хадес. На Горния свят сме - не се обръщай, тук горе, при нас е твоята лира. Поезията е твоята същност. Роден си да пееш химни, дори и през сълзи. Не поглеждай назад. Напред да вървиш е изкуство. Светът взема винаги ангелски жертви. Любовта - също.
Настръхнах!!!!! Ники, ако знаеш колко ти завиждам! Само мога да предположа как се чувстваш, сигурно на адресната ти регистрация пише: СЕДМОТО НЕБЕ ... А за авторката, една огромна прегръдка Страхотна си!
Ники, и аз ти приемам огромните благодарности. Малко тежичко ми идва, ама ще се справя И да знаеш, че всеки ден ще следя какво си написал. Да му мислиш!
Момичета, благодаря, че споделихте моето вълнение.
Русин, ти нали скоро беше на мястото на посветения, виж как се киприш сега... по Омировски
Мисли ,че никога преди този момент не съм се чувствал така.Това е нещо повече от изключително мило.Предполагам,че ще звуча малко нескопосано като пиша в момента,но май не намирам думи да изразя колко радостен се чувствам.Не само от факта,че за пръв път някой ми посвещава свое произведение,а и от това,че това не е просто произведение ,а поезия към която аз имам особена слабост.А причината да ми треперят ръцете сега е че поезията ти е толкова хубава и завладяваща,че няма друг начин освен да я "приема".Огромни благодарности-Ники!
О, мила приятелко, благодаря ти за късмета, че съдбата
ни среща с теб, с твоята прекрасна Муза - с обич!!!
Мила Веси нали знаеш, че Историята и Любовта се повтарят - слава...
"О, Музо, възпей... " Веси, ти като Омир ни предаваш твоето епично послание, пренасяш ни в цели два свята - земния и божествения! "...поезията е твоята същност...Любовта - също." Поздрав за теб и вдъхновителя!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
е изкуство.", затова продължавай и ти напред, имаме нужда от такава поезия !