21.10.2008 г., 2:12

Орфей, ти спаси Евридика

1.8K 0 15



Вчера имах неблагоразумието да напиша под моята отдавна писана "Мъчна песен" , че я посвещавам на който я иска. Беше донякъде опит да се откъсна от нейното звучене, споделяйки я с приятели. В многострадалните ми опити да кача музикално клипче, съм заключила гласуването, с което съм засилила драматизма без да искам. Съжалявам, приятели, и отново се извинявам (не че още не изстрадвам това стихче). Реакцията ви беше изключително топла и разплакваща ме. Почувствах се виновна. Но реакцията на един млад поет ми отнесе душата. Беше написал "Приемам твоята песен! Ники." Сигурно се досещате, че ридах с глас. После посетих профила и стиховете му. Повярвайте ми, това 17 годишно момче е роден поет. Не зная по какви причини се чувства жестоко наранен, но стиховете му са чиста проба поезия. Е, някъде се е поолял от ярост, но все пак прозира талант. За неговата наранена, но съпричастна към чуждото страдание душа, написах това стихотворение. Малко е недодялано, но е искрено. За тебе, Ники - с искрена обич и възхита! Ако някой от откровенци го познава, да го целуне от мое име!
Весела ЙОСИФОВА


Орфей, ти спаси Евридика

Посвещавам на Ники - Безкомпромисен (Никой)


В огледалото на мъчната ми песен
са се отразили огледално
наранените ти чувства.
Тъжна и положена във думи
те докоснах и взривих отново
незабравено от теб пропуснато.
Посоките сменили са от ужас
нормалните си траектории -
Югът е станал северен,
Изтокът в залез се е превърнал.
Някой до теб стенеше,
някой като теб ридае
с широко отворено гърло.
Едно натрошено кресчендо
до спазъм крещеше за помощ.
И смутен, написа веднага:
"Приемам тази твоя песен!"
И за първи път тук сложи
името си - Ники.
Отмъкна ми душата, поете,
облече я в светлина и сълзи.
Дъхът ми отнесе, Спасителю -
дишах на пресекулки.
Окъпа ме с Орфееви песни.
Приятелю, ти спаси Евридика.
Изтръгна я от подземието на Хадес.
На Горния свят сме -
не се обръщай,
тук горе, при нас е твоята лира.
Поезията е твоята същност.
Роден си да пееш химни,
дори и през сълзи.
Не поглеждай назад.
Напред да вървиш
е изкуство.
Светът взема винаги
ангелски жертви.
Любовта - също.


I Will Always Love You

Музикален поздрав за Ники и всички мои приятели тук!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много лирично. Харесва ми много ! "Напред да вървиш
    е изкуство.", затова продължавай и ти напред, имаме нужда от такава поезия !
  • поздрав
  • Май тук се благодареше... Хубаво посвещение, Веси!

    П.П. А Ники наистина пише много хубаво!
    Прегръдки!
  • Благодаря за изживяването.
    Веси!!!
  • Настръхнах!!!!! Ники, ако знаеш колко ти завиждам! Само мога да предположа как се чувстваш, сигурно на адресната ти регистрация пише: СЕДМОТО НЕБЕ ... А за авторката, една огромна прегръдка Страхотна си!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...