Oct 21, 2008, 2:12 AM

Орфей, ти спаси Евридика

  Poetry » Love
1.8K 0 15



Вчера имах неблагоразумието да напиша под моята отдавна писана "Мъчна песен" , че я посвещавам на който я иска. Беше донякъде опит да се откъсна от нейното звучене, споделяйки я с приятели. В многострадалните ми опити да кача музикално клипче, съм заключила гласуването, с което съм засилила драматизма без да искам. Съжалявам, приятели, и отново се извинявам (не че още не изстрадвам това стихче). Реакцията ви беше изключително топла и разплакваща ме. Почувствах се виновна. Но реакцията на един млад поет ми отнесе душата. Беше написал "Приемам твоята песен! Ники." Сигурно се досещате, че ридах с глас. После посетих профила и стиховете му. Повярвайте ми, това 17 годишно момче е роден поет. Не зная по какви причини се чувства жестоко наранен, но стиховете му са чиста проба поезия. Е, някъде се е поолял от ярост, но все пак прозира талант. За неговата наранена, но съпричастна към чуждото страдание душа, написах това стихотворение. Малко е недодялано, но е искрено. За тебе, Ники - с искрена обич и възхита! Ако някой от откровенци го познава, да го целуне от мое име!
Весела ЙОСИФОВА


Орфей, ти спаси Евридика

Посвещавам на Ники - Безкомпромисен (Никой)


В огледалото на мъчната ми песен
са се отразили огледално
наранените ти чувства.
Тъжна и положена във думи
те докоснах и взривих отново
незабравено от теб пропуснато.
Посоките сменили са от ужас
нормалните си траектории -
Югът е станал северен,
Изтокът в залез се е превърнал.
Някой до теб стенеше,
някой като теб ридае
с широко отворено гърло.
Едно натрошено кресчендо
до спазъм крещеше за помощ.
И смутен, написа веднага:
"Приемам тази твоя песен!"
И за първи път тук сложи
името си - Ники.
Отмъкна ми душата, поете,
облече я в светлина и сълзи.
Дъхът ми отнесе, Спасителю -
дишах на пресекулки.
Окъпа ме с Орфееви песни.
Приятелю, ти спаси Евридика.
Изтръгна я от подземието на Хадес.
На Горния свят сме -
не се обръщай,
тук горе, при нас е твоята лира.
Поезията е твоята същност.
Роден си да пееш химни,
дори и през сълзи.
Не поглеждай назад.
Напред да вървиш
е изкуство.
Светът взема винаги
ангелски жертви.
Любовта - също.


I Will Always Love You

Музикален поздрав за Ники и всички мои приятели тук!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много лирично. Харесва ми много ! "Напред да вървиш
    е изкуство.", затова продължавай и ти напред, имаме нужда от такава поезия !
  • поздрав
  • Май тук се благодареше... Хубаво посвещение, Веси!

    П.П. А Ники наистина пише много хубаво!
    Прегръдки!
  • Благодаря за изживяването.
    Веси!!!
  • Настръхнах!!!!! Ники, ако знаеш колко ти завиждам! Само мога да предположа как се чувстваш, сигурно на адресната ти регистрация пише: СЕДМОТО НЕБЕ ... А за авторката, една огромна прегръдка Страхотна си!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....