Ще се излее с твоята сълза.
От нея ще се пръкне буря.
Тежко̀ и го̀рко на Ада̀м,
че Ева всичките ребра му счупи.
Не си помисляй тишина!
Ще бъде тихо. Две минути.
Какво на фона на нощта,
са звуци от любов, нечути?...
Изобщо няма да се кръстя!
И грях да си - ще те сгреша!
Горчиви ябълки по пътя,
но Ти си вечната Жена!...
И после ще тече река.
А бурята ще стане полъх.
Фрактура - счупени ребра.
А Ева... стана като нова!...
Стихопат.
© Данаил Антонов Всички права запазени