Броим се за пореден път
(и с депутати, и с министри).
С какво ли ще бележим ръст -
със чалга или съвест чиста?!
По визия ли, по заслуги? -
взех кастинга за преброител.
И в екшън с епизоди щури
броих и злите, и добрите.
Сърфирах из богат район
(клониран Ориндж каунти),
с парола-достъп... силикон
и с потребители... мутанти.
Броих бронирани сараи
и грешници с души от плът,
подушвах зад навъсени дувари
морал със ферментирал дъх.
Броих капризи и фасони,
глави с отчаяни съпруги,
видях невúдими милиони
на безработни със прислуги.
А аз със моята „каручка“
я дирих седмици наред -
онази, „бялата къщурка
със две липи отпред“.
Не я намерих! Беше мит -
злочестата ни родна стряха!
Бодлива болка от забравен хит,
но чиста и по детски свята.
Не я намерих! И графата -
за лакомия и за произвол.
Но щемпелът „ръжда в душата“
отнесох към графа „без дом“.
Маги
© Магдалена Рашева Всички права запазени