Тъга, тъга, кога ще си отидеш?
Кога ще свърши тая моя мъка?
Не искаш ли щастлива да ме видиш?
Все ли ще има болка и разлъка?
Какво ли толкова сгрешила съм, не зная?!
Каква ли орис в люлката ми даде?
Нещастна ли ще бъда аз до края?
Аз търся прошка, но не ми я даде.
Аз все забравях, все се заблуждавах,
с добро аз исках злото да убия!
Измъчвах се, но всичко аз прощавах
и злото ме отнесе кат стихия!
Какво да сторя аз сега не зная!
Единствена за мен надежда Ти си.
Молитвите отправям към безкрая
и моля те кажи: Ти, зло, иди си!!!
© Валентина Харизанова Всички права запазени