Орисах се...
***
***
Понякога отново ще пропадам
във мрака им и тъмните им дни.
Болят ме, но отново ще протягам
лъчите си към блатните води.
Орисах се до смърт да им прощавам,
в очите си със сол да ги торя.
Отивах си, а тяхна все оставам!
През раните си тихо ги валя.
Понякога отново ще потъвам
до дъното на мътните води.
Във пъпните им върви ще се спъвам,
един поне... един да се роди!
***
Понякога отново ще пропадам
във мрака им и тъмните им дни.
Болят ме, но отново ще протягам
лъчите си към блатните води.
Орисах се до смърт да им прощавам,
в очите си със сол да ги торя.
Отивах си, а тяхна все оставам!
През раните си тихо ги валя.
Понякога отново ще потъвам
до дъното на мътните води.
Във пъпните им върви ще се спъвам,
един поне... един да се роди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
