Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
8.10.2024 г., 7:57 ч.  

Орисана 

  Поезия » Философска
120 2 3

Каква си ти? Уж двайсет грама само.
Орисана – не случи на човек.
Окъсана и с кръста си на рамо
до мен летиш по пътя ми нелек.
И кой, и как е дръзнал да измери
душата ми? Не искам и да знам.
Голготи, юди, кръстове – химери...
Озърнеш се накрая... И си сам.
Дали го има, старец любопитен –
за съд и опрощаване готов?
Дали ще трепнат мъничко везните
от моята побъркана любов?
И ще отвори прашната си книга,
в която е записал всеки стих,
ще отсече: Чистилище ти стига!
А после ще приседне... странно тих.
А на дланта му бяла ще засвети,
душата ми, без помен от печал.
Той ще въздъхне: Милата! С поети
и аз не бих до вечност доживял...

 

https://youtu.be/aDdOnl0bHO4?si=qbL7xgSp_BI-znJK

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??