17.12.2007 г., 9:04

Орисани на вечна любов

2.3K 0 48

Автори Любовта и Романтик (Христо Костов)


Здравей, любима! Липсваше ми!
... Много...

Хей, миличък... и ти на мен...
... Здравей!

Студено е без теб... Във мен е зима...

Ти не тъгувай! Усмихни се! И живей!

При тебе идвам... че не чака ни живота...
Стрелките се въртят...
а той върви, върви...
Напира в мен... боли от самотата...
Далечен спомен за щастливите ни дни.

Орисани сме с теб да сме далече
и само любовта да ни крепи...
Обичам те! Обичам те, човече!
Изричам го... и бликат в мен сълзи...

Изгарящите ласки, красотата...

Прегръдките, любовните игри...
Целувките, страстта ти ненаситна...

И топлите обичащи очи.

Онази нощ. И другата след нея.
Когато любихме се. И го нямаше света.
Дари ме с теб... и аз дарих ти мене,
дарихме си със тебе вечността.

... Сега, довиждане
... до следващия път, любима!
Целувам те! И няма в мен тъга.

Обичам те!

Обичам те, любима!

Ще бъдем, зная! Ти си любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!!!
    Целувки!!!
  • Liliv(Лили Велчева)Аплодисменти и от мен,момче!Върна ме години назад.Весела Коледа и щедра на любов и вдъхновение Нова година!Сърдечно!
  • Поздрав за любовния дует който си сътворил Романтиче,нeка любовта е винаги твоя спътница и орисница !!!
  • Много романтична любов!!! Чудна орисия!!!
  • Страхотни сте и двамата. Великолепен стих!Браво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...