Dec 17, 2007, 9:04 AM

Орисани на вечна любов 

  Poetry » Love
2135 0 48

Автори Любовта и Романтик (Христо Костов)


Здравей, любима! Липсваше ми!
... Много...

Хей, миличък... и ти на мен...
... Здравей!

Студено е без теб... Във мен е зима...

Ти не тъгувай! Усмихни се! И живей!

При тебе идвам... че не чака ни живота...
Стрелките се въртят...
а той върви, върви...
Напира в мен... боли от самотата...
Далечен спомен за щастливите ни дни.

Орисани сме с теб да сме далече
и само любовта да ни крепи...
Обичам те! Обичам те, човече!
Изричам го... и бликат в мен сълзи...

Изгарящите ласки, красотата...

Прегръдките, любовните игри...
Целувките, страстта ти ненаситна...

И топлите обичащи очи.

Онази нощ. И другата след нея.
Когато любихме се. И го нямаше света.
Дари ме с теб... и аз дарих ти мене,
дарихме си със тебе вечността.

... Сега, довиждане
... до следващия път, любима!
Целувам те! И няма в мен тъга.

Обичам те!

Обичам те, любима!

Ще бъдем, зная! Ти си любовта!

© Христо Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??