ОРИСИЯ
Като циганин ходя,
любовта ми - и тя циганска.
И орисан от черни жени.
Да живея не искам,
да обичам не мога
и сърцето все ме боли.
Абе, дрипава работа,
кой те признава?
И животните по са добре.
Лабиринтите много,
проблемите също
и без коте, и без дете.
А със кривата сметка
всеки живее,
всеки влиза със нея във грях.
Аз не искам да бъда
като другите хора
подражател на белият цвят.
Аз съм мръсен и беден
без пари, със проблеми
сам самичък във
шатрата-свят,
без любима жена
и без време,
но на мъка голяма богат.
Като циганин ходя.
Любовта ми - и тя циганска…
Аз я търся по тази земя.
И дано Бог ми помогне
и ръка ми протегне,
да я срещна
преди да умра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
