11.05.2004 г., 1:41

Орисници

2.4K 0 6
Дали в първия ми земен час,
присвил очи от болна светлина,
усетил съм орисници без глас
да определят моята съдба?

Едната пожелала е да имам
безкрайно детство в дългия си ден,
с пълни шепи любовта да взимам,
от музата си да съм окрилен.

Втората, усмихната коварно,
записала дълбоки старини.
То, щастието, не се дава даром -
трябва да усетиш и бодли.

А трета със сълзи в очите
предрекла покрай мене нищета,
болка да изпитвам и да скитам
чужд, безпътен в своята страна.

Сега край мен вилнее люта зима
дори в горещия и зноен летен ден,
грабежи, подлост и убийства има
и всеки казва, че е ощетен.

Дали в последният си земен час,
очите ми преди да се затворят,
ще чуя пак безмълвния им глас?
Иска ми се малко да поспорим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...