11.05.2004 г., 1:41 ч.

Орисници 

  Поезия
1990 0 6
Дали в първия ми земен час,
присвил очи от болна светлина,
усетил съм орисници без глас
да определят моята съдба?

Едната пожелала е да имам
безкрайно детство в дългия си ден,
с пълни шепи любовта да взимам,
от музата си да съм окрилен.

Втората, усмихната коварно,
записала дълбоки старини.
То, щастието, не се дава даром -
трябва да усетиш и бодли.

А трета със сълзи в очите
предрекла покрай мене нищета,
болка да изпитвам и да скитам
чужд, безпътен в своята страна.

Сега край мен вилнее люта зима
дори в горещия и зноен летен ден,
грабежи, подлост и убийства има
и всеки казва, че е ощетен.

Дали в последният си земен час,
очите ми преди да се затворят,
ще чуя пак безмълвния им глас?
Иска ми се малко да поспорим...

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??