СОЛАР (Дима)
224 919
7.03.2008 г., 22:50 ч.

Оркестър 

  Поезия » Друга
720 0 8

Словесен оркестър съм -

говоря, говоря, говоря -

на глас, на ум, на теб, на мен,

като гръм и мълния,

в съперничество диво, 

редуват се думи -

шепнат, крещят -

ту празнично, ту тържествено.

Свири оркестърът 

с ликуващи медни тръби

сутрин - форте, мажорно,

хубав ден,  светлина се разлива -

първото кафе - как  си? -

с  надежда - ще  остана ли 

в  очите ти до обяд поне?

Няма телефонен звън.

Печално флейта се обажда -

тънко, тънко... С глухи вопли

обой се включва.

Няма телефонен звън.

Затаена мъка, аромат на свещи

сумрак - стенание на орган -

стенание, стена... стен...

Прав гръмва оркестърът,

изпружен,

със зловеща синя светлина

мълния извива се -

бясно плисва "дъжд" по лицето.

Засвирват забързано всички:

медни, духови, клавирни,

с внезапен порив и скорост на експрЕс .

Гръмват барабани - ударни -

удар - умееш ли,

удар - да  обичаш,

удар - да  мечтаеш,

ехо - мечтааа, кааак? -

заглъхване - кооогооо?!

 

 

 

© Дима Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??