Оркестър
Словесен оркестър съм -
говоря, говоря, говоря -
на глас, на ум, на теб, на мен,
като гръм и мълния,
в съперничество диво,
редуват се думи -
шепнат, крещят -
ту празнично, ту тържествено.
Свири оркестърът
с ликуващи медни тръби
сутрин - форте, мажорно,
хубав ден, светлина се разлива -
първото кафе - как си? -
с надежда - ще остана ли
в очите ти до обяд поне?
Няма телефонен звън.
Печално флейта се обажда -
тънко, тънко... С глухи вопли
обой се включва.
Няма телефонен звън.
Затаена мъка, аромат на свещи
сумрак - стенание на орган -
стенание, стена... стен...
Прав гръмва оркестърът,
изпружен,
със зловеща синя светлина
мълния извива се -
бясно плисва "дъжд" по лицето.
Засвирват забързано всички:
медни, духови, клавирни,
с внезапен порив и скорост на експрЕс .
Гръмват барабани - ударни -
удар - умееш ли,
удар - да обичаш,
удар - да мечтаеш,
ехо - мечтааа, кааак? -
заглъхване - кооогооо?!
© Дима All rights reserved.
