17.08.2011 г., 10:06 ч.

Орлица 

  Поезия » Друга
615 0 12

Синя волност - небето за душата на птица,
хоризонт е сърцето, трепетът е искрица.
В своя полет разпалва залез огнен и диша,
избуяли в жарави две криле на орлица.

 

Над високи борове като песен се рее,
взорът и там аленее и над слънце жарее...
Нощ обвива земята. Орлов полет не спира.
Спи своя сън и гората. Тя звездите достига.

 

С точен прицел - стрела над скалите се спуска,
над късове от нощта ноктите си забива.
Свойте малки орленца под крилата си свила.
Не спи, а очи-стъкълца във зората е впила.

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??