Орлица
Синя волност - небето за душата на птица,
хоризонт е сърцето, трепетът е искрица.
В своя полет разпалва залез огнен и диша,
избуяли в жарави две криле на орлица.
Над високи борове като песен се рее,
взорът и там аленее и над слънце жарее...
Нощ обвива земята. Орлов полет не спира.
Спи своя сън и гората. Тя звездите достига.
С точен прицел - стрела над скалите се спуска,
над късове от нощта ноктите си забива.
Свойте малки орленца под крилата си свила.
Не спи, а очи-стъкълца във зората е впила.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
